20 jun 2007, 11:03

Защо...

  Poesía
2.3K 0 28
Защо сме толкова залъскани
и все се пишем моралисти?
До козирката сме опръскани
със грях, но правим се на чисти...

Защо, когато срещнем някого
на милиметри по- различен
го заклеймяваме от блатото-
на луд, порочен и циничен?

Защо от истини и слухове
същ дявол от тамян се браним,
а със пикантни чужди блусове
душите ненаситно храним?

Защо, притиснати в каноните
стремим се към средата златна?
Ни Сатани, нито икони сме-
във поза партер... за на задна...

Защо сме толкова задръстени,
завързани за обществото?
В затвора свой на сандвич сгъчени-
отзад напред въртим хорото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...