Jun 20, 2007, 11:03 AM

Защо...

  Poetry
2.3K 0 28
Защо сме толкова залъскани
и все се пишем моралисти?
До козирката сме опръскани
със грях, но правим се на чисти...

Защо, когато срещнем някого
на милиметри по- различен
го заклеймяваме от блатото-
на луд, порочен и циничен?

Защо от истини и слухове
същ дявол от тамян се браним,
а със пикантни чужди блусове
душите ненаситно храним?

Защо, притиснати в каноните
стремим се към средата златна?
Ни Сатани, нито икони сме-
във поза партер... за на задна...

Защо сме толкова задръстени,
завързани за обществото?
В затвора свой на сандвич сгъчени-
отзад напред въртим хорото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...