Jun 20, 2007, 11:03 AM

Защо...

  Poetry
2.3K 0 28
Защо сме толкова залъскани
и все се пишем моралисти?
До козирката сме опръскани
със грях, но правим се на чисти...

Защо, когато срещнем някого
на милиметри по- различен
го заклеймяваме от блатото-
на луд, порочен и циничен?

Защо от истини и слухове
същ дявол от тамян се браним,
а със пикантни чужди блусове
душите ненаситно храним?

Защо, притиснати в каноните
стремим се към средата златна?
Ни Сатани, нито икони сме-
във поза партер... за на задна...

Защо сме толкова задръстени,
завързани за обществото?
В затвора свой на сандвич сгъчени-
отзад напред въртим хорото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...