Защо...
и все се пишем моралисти?
До козирката сме опръскани
със грях, но правим се на чисти...
Защо, когато срещнем някого
на милиметри по- различен
го заклеймяваме от блатото-
на луд, порочен и циничен?
Защо от истини и слухове
същ дявол от тамян се браним,
а със пикантни чужди блусове
душите ненаситно храним?
Защо, притиснати в каноните
стремим се към средата златна?
Ни Сатани, нито икони сме-
във поза партер... за на задна...
Защо сме толкова задръстени,
завързани за обществото?
В затвора свой на сандвич сгъчени-
отзад напред въртим хорото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
