18 sept 2006, 23:54

Защо

  Poesía
1K 0 1

            Ето, че отново съм сама.
            Стоя замислена и пиша -
            пиша за моята душа,
            неопознала истински любовта!
           Не искам без любов да живея!
           Искам да имам любим човек,
           с когото да се смея!
           Искам да бъда обичана,
           но ще стане ли някога това,
           защо живота ми поднася само самота!
           Защо когато съм щастлива
           всичко свършва само за миг,
           защо любовта така бързо си отива
           и оставя ми само спомен горчив!
           От толкова разочарования в живота
           сърцето ми от лед се скова,
           че не знам дали ще мога да повярвам
           пак във любовта!
           Моля се някой ден да срещна човек,
           в когото истински да се влюбя,
           но най-щастлива ще бъда,
          ако и той ме обича до полуда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...