Sep 18, 2006, 11:54 PM

Защо

  Poetry
1K 0 1

            Ето, че отново съм сама.
            Стоя замислена и пиша -
            пиша за моята душа,
            неопознала истински любовта!
           Не искам без любов да живея!
           Искам да имам любим човек,
           с когото да се смея!
           Искам да бъда обичана,
           но ще стане ли някога това,
           защо живота ми поднася само самота!
           Защо когато съм щастлива
           всичко свършва само за миг,
           защо любовта така бързо си отива
           и оставя ми само спомен горчив!
           От толкова разочарования в живота
           сърцето ми от лед се скова,
           че не знам дали ще мога да повярвам
           пак във любовта!
           Моля се някой ден да срещна човек,
           в когото истински да се влюбя,
           но най-щастлива ще бъда,
          ако и той ме обича до полуда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...