18.09.2006 г., 23:54

Защо

1K 0 1

            Ето, че отново съм сама.
            Стоя замислена и пиша -
            пиша за моята душа,
            неопознала истински любовта!
           Не искам без любов да живея!
           Искам да имам любим човек,
           с когото да се смея!
           Искам да бъда обичана,
           но ще стане ли някога това,
           защо живота ми поднася само самота!
           Защо когато съм щастлива
           всичко свършва само за миг,
           защо любовта така бързо си отива
           и оставя ми само спомен горчив!
           От толкова разочарования в живота
           сърцето ми от лед се скова,
           че не знам дали ще мога да повярвам
           пак във любовта!
           Моля се някой ден да срещна човек,
           в когото истински да се влюбя,
           но най-щастлива ще бъда,
          ако и той ме обича до полуда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...