10 oct 2006, 9:57

Защо?

  Poesía
716 0 3
                                      Защо ми причиняваш болка,
                         защо си толкова жесток със мен,
                         не те ли трогват даже малко,
                         сълзите ми във есенния ден?
                         Сега сърцето ми гори от болка,
                         сега в душата ми е пълна пустота,
                         че винаги аз тебе ще обичам,
                         дори и да умра от самота. 
                         Защо така постъпваш с мене,
                         защо отнемаш всички мои мечти,
                         защо ми завещаваш болка,
                         която винаги в сърцето ще тежи?
                         За теб живота продължава,
                         за теб с един човек света не свършва,
                         но вярвам, че ще разбереш все някой ден,
                         че си обичал на света и мен!!!
                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Керанка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...