10.10.2006 г., 9:57

Защо?

715 0 3
                                      Защо ми причиняваш болка,
                         защо си толкова жесток със мен,
                         не те ли трогват даже малко,
                         сълзите ми във есенния ден?
                         Сега сърцето ми гори от болка,
                         сега в душата ми е пълна пустота,
                         че винаги аз тебе ще обичам,
                         дори и да умра от самота. 
                         Защо така постъпваш с мене,
                         защо отнемаш всички мои мечти,
                         защо ми завещаваш болка,
                         която винаги в сърцето ще тежи?
                         За теб живота продължава,
                         за теб с един човек света не свършва,
                         но вярвам, че ще разбереш все някой ден,
                         че си обичал на света и мен!!!
                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...