Oct 10, 2006, 9:57 AM

Защо?

  Poetry
714 0 3
                                      Защо ми причиняваш болка,
                         защо си толкова жесток със мен,
                         не те ли трогват даже малко,
                         сълзите ми във есенния ден?
                         Сега сърцето ми гори от болка,
                         сега в душата ми е пълна пустота,
                         че винаги аз тебе ще обичам,
                         дори и да умра от самота. 
                         Защо така постъпваш с мене,
                         защо отнемаш всички мои мечти,
                         защо ми завещаваш болка,
                         която винаги в сърцето ще тежи?
                         За теб живота продължава,
                         за теб с един човек света не свършва,
                         но вярвам, че ще разбереш все някой ден,
                         че си обичал на света и мен!!!
                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...