29 oct 2017, 12:35  

Още за блудницата 

  Poesía » Otra
1856 7 25
Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни.
Но тя върви с изправена глава.
Любов раздава – тайна и измамна.
И много рани стават от това.
Нощта безмилостно й взема всичко.
Денят й носи тъжна самота.
Тя само в сън се учи да обича
и влюбена минава през света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??