29 окт. 2017 г., 12:35  

Още за блудницата

2.2K 7 25

 

Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.

Замерват я със думи – като камъни.
Но тя върви с изправена глава.
Любов раздава – тайна и измамна.
И много рани стават от това.

Нощта безмилостно й взема всичко.
Денят й носи тъжна самота.
Тя само в сън се учи да обича
и влюбена минава през света.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Умението ти в малко думи
    да вложиш и покажеш толкова силни душевни
    преживявания е възхитително, Ели! Поздравления! 🍀
  • ...!!!
  • Много сте щедри всички! Светла, Мария, Хари, благодаря ви!
    Честит Ноември!!
  • Как успяваш в три куплета да кажеш толкова много!! Поздравления, талантлива Ели!!
  • Винаги, когато спра при теб, се насдлаждавам на красива и въздействаща поезия, Ели. Подкрепям решителността на лирическата и твоето талантливо поетично перо! Браво, миличка!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...