Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни.
Но тя върви с изправена глава.
Любов раздава – тайна и измамна.
И много рани стават от това.
Нощта безмилостно й взема всичко.
Денят й носи тъжна самота.
Тя само в сън се учи да обича
и влюбена минава през света.