29 окт. 2017 г., 12:35  

Още за блудницата

2.2K 7 25

 

Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.

Замерват я със думи – като камъни.
Но тя върви с изправена глава.
Любов раздава – тайна и измамна.
И много рани стават от това.

Нощта безмилостно й взема всичко.
Денят й носи тъжна самота.
Тя само в сън се учи да обича
и влюбена минава през света.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Умението ти в малко думи
    да вложиш и покажеш толкова силни душевни
    преживявания е възхитително, Ели! Поздравления! 🍀
  • ...!!!
  • Много сте щедри всички! Светла, Мария, Хари, благодаря ви!
    Честит Ноември!!
  • Как успяваш в три куплета да кажеш толкова много!! Поздравления, талантлива Ели!!
  • Винаги, когато спра при теб, се насдлаждавам на красива и въздействаща поезия, Ели. Подкрепям решителността на лирическата и твоето талантливо поетично перо! Браво, миличка!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...