Защо дошъл съм

Аз дошъл съм на света, защо?

Скромността да проявя.

По открити и възможни пътища

Свободно да се движа.

И да гледам-гледам и да видя-чуя

Нещо интересно.

А интересното е нужното в живота.

Дърва за сечене, сняг за чистене,

Градини за поливане, пътеки за почистване.

Дошъл съм аз да любя женските глави прекрасни.

Енергия да лея - и от тях да вземам.

Думи най-красиви, истинни, конкретни

На време нужно-място на човек, животно

Да изкажа.

Търся - искам аз да видя кого леко да усиля,

Нежно и незримо - да погаля.

И да сложа аз прегради нужни-телени бодливи ограждения, и - незрими "мини" за

Агресивното, нескромното - и "добро" и зло.

Дошъл съм - да творя с ръце, със ум, душа и дух.

Строг към себе си да бъда искам.

Тялото си да поддържам здраво-закалено.

Пътеки мои, почти незрими - през тръни-храсталаци да прокарвам.

Краката си със ходене да наситя.

Погледа със красота и - с известно съжаление - да видя аз сега - къде греши се.

Не искам да наказвам - лош да бъда -

Не и не.

Комфорт-спокойствие обичам.

Но няма начин да не наведа се да откъсна бурен и трева ил' клон бодлив,

когато искат те неограничено на моите нозе да пречат.

А ръцете мои - да пипат и да галят те обичат предмети много разни - нужни и ненужни.

Свои, и блестящи да ги правя - нахранени със моето внимание.

Амулети скромно правя аз.

И при общуване случайно давам-давам.

И идея давам, че дървета и животни -

На човека искат само те - да служат.

С кучета различни срещам се и ги галя и владея - брат съм аз за тях.

И добрите - малко лицемерно - котки любопитни и причастни към домашното добро-уют.

Орли и вълци, мечките почитам уважавам - 

За Велес ми те напомнят.

И за моя дух, който трепетно желае нови

Висоти да стигне.

Словото и книгите обичам - скоро по-, уважавам и ценя.

Превеждам аз от руски книгите на автори прекрасни.

Знаци, знаци търся - любовта да проявя -

да се насладя на своето в света присъствие-дела.

Слава пак да кажа на Велес, на боговете.

"Места" са те във световете, където красота твори се.

И Лесничея веч прослава заслужава,

Но скромно и според делата свои.

На него неща ненужни не му трябват.

Иска своя свят - своите треви, дървета, хора същества доволни да направи.

Той самият - с радост и тъга, с храна разнообразна -

душата своя иска да насити, дух да

Укрепи - вечен славен път за него да прокара.

Ура

Лесничея