Аз дошъл съм на света, защо?
Скромността да проявя.
По открити и възможни пътища
Свободно да се движа.
И да гледам-гледам и да видя-чуя
Нещо интересно.
А интересното е нужното в живота.
Дърва за сечене, сняг за чистене,
Градини за поливане, пътеки за почистване.
Дошъл съм аз да любя женските глави прекрасни.
Енергия да лея - и от тях да вземам.
Думи най-красиви, истинни, конкретни
На време нужно-място на човек, животно
Да изкажа.
Търся - искам аз да видя кого леко да усиля,
Нежно и незримо - да погаля.
И да сложа аз прегради нужни-телени бодливи ограждения, и - незрими "мини" за
Агресивното, нескромното - и "добро" и зло.
Дошъл съм - да творя с ръце, със ум, душа и дух.
Строг към себе си да бъда искам.
Тялото си да поддържам здраво-закалено.
Пътеки мои, почти незрими - през тръни-храсталаци да прокарвам.
Краката си със ходене да наситя.
Погледа със красота и - с известно съжаление - да видя аз сега - къде греши се.
Не искам да наказвам - лош да бъда -
Не и не.
Комфорт-спокойствие обичам.
Но няма начин да не наведа се да откъсна бурен и трева ил' клон бодлив,
когато искат те неограничено на моите нозе да пречат.
А ръцете мои - да пипат и да галят те обичат предмети много разни - нужни и ненужни.
Свои, и блестящи да ги правя - нахранени със моето внимание.
Амулети скромно правя аз.
И при общуване случайно давам-давам.
И идея давам, че дървета и животни -
На човека искат само те - да служат.
С кучета различни срещам се и ги галя и владея - брат съм аз за тях.
И добрите - малко лицемерно - котки любопитни и причастни към домашното добро-уют.
Орли и вълци, мечките почитам уважавам -
За Велес ми те напомнят.
И за моя дух, който трепетно желае нови
Висоти да стигне.
Словото и книгите обичам - скоро по-, уважавам и ценя.
Превеждам аз от руски книгите на автори прекрасни.
Знаци, знаци търся - любовта да проявя -
да се насладя на своето в света присъствие-дела.
Слава пак да кажа на Велес, на боговете.
"Места" са те във световете, където красота твори се.
И Лесничея веч прослава заслужава,
Но скромно и според делата свои.
На него неща ненужни не му трябват.
Иска своя свят - своите треви, дървета, хора същества доволни да направи.
Той самият - с радост и тъга, с храна разнообразна -
душата своя иска да насити, дух да
Укрепи - вечен славен път за него да прокара.
Ура
Лесничея
© Леснич Велесов Всички права запазени