2.12.2023 г., 8:09

Защо дошъл съм

641 1 0

Защо дошъл съм

 

Аз дошъл съм на света, защо?

Скромността да проявя.

По открити и възможни пътища

Свободно да се движа.

И да гледам-гледам и да видя-чуя

Нещо интересно.

 

А интересното е нужното в живота.

Дърва за сечене, сняг за чистене,

Градини за поливане, пътеки за почистване.

Дошъл съм аз да любя женските глави прекрасни.

Енергия да лея - и от тях да вземам.

 

Думи най-красиви, истинни, конкретни

На време нужно-място на човек, животно

Да изкажа.

Търся - искам аз да видя кого леко да усиля,

Нежно и незримо - да погаля.

И да сложа аз прегради нужни-телени бодливи ограждения, и - незрими "мини" за

Агресивното, нескромното - и "добро" и зло.

Дошъл съм - да творя с ръце, със ум, душа и дух.

 

Строг към себе си да бъда искам.

Тялото си да поддържам здраво-закалено.

Пътеки мои, почти незрими - през тръни-храсталаци да прокарвам.

Краката си със ходене да наситя.

Погледа със красота и - с известно съжаление - да видя аз сега - къде греши се.

 

Не искам да наказвам - лош да бъда -

Не и не.

Комфорт-спокойствие обичам.

Но няма начин да не наведа се да откъсна бурен и трева ил' клон бодлив,

когато искат те неограничено на моите нозе да пречат.

А ръцете мои - да пипат и да галят те обичат предмети много разни - нужни и ненужни.

Свои, и блестящи да ги правя - нахранени със моето внимание.

 

Амулети скромно правя аз.

И при общуване случайно давам-давам.

И идея давам, че дървета и животни -

На човека искат само те - да служат.

С кучета различни срещам се и ги галя и владея - брат съм аз за тях.

И добрите - малко лицемерно - котки любопитни и причастни към домашното добро-уют.

 

Орли и вълци, мечките почитам уважавам - 

За Велес ми те напомнят.

И за моя дух, който трепетно желае нови

Висоти да стигне.

Словото и книгите обичам - скоро по-, уважавам и ценя.

Превеждам аз от руски книгите на автори прекрасни.

Знаци, знаци търся - любовта да проявя -

да се насладя на своето в света присъствие-дела.

 

Слава пак да кажа на Велес, на боговете.

"Места" са те във световете, където красота твори се.

И Лесничея веч прослава заслужава,

Но скромно и според делата свои.

На него неща ненужни не му трябват.

Иска своя свят - своите треви, дървета, хора същества доволни да направи.

 

Той самият - с радост и тъга, с храна разнообразна -

душата своя иска да насити, дух да

Укрепи - вечен славен път за него да прокара.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...