13 dic 2007, 15:59

Защо живея 

  Poesía » Otra
751 0 3
Какъв е смисълът да живееш,
щом си изгубил любим човек?
Какъв е мотивът ти да живееш,
щом от болка и ден почивен нямаш.


Защо трябва да продължиш напред,
щом сам оставаш да вървиш?
Защо живота трябва да обичаш,
щом сам той те тъпче и троши?


Защо животът продължава,
ако за други е вече спрял?
И как да чувстваш щастието,
ако този, който те прави истински щастлив,
си е отишъл...?


Къде да търся лъчa светлина,
като мрак забулил е дори душата?
И как след рана дълбока
се очаква от мен да се изправя?


Живот ли? - НЕ...
Това е просто съществуване,
а сивото ежедневие ме поглъща
и като че ли забравям дори коя съм аз.


Дните се нижат бавно и мъчително,
болката расте с всяка секунда...
И как животът ми да има смисъл?
И как да не питам: "Защо живея?"?


А нещото, наречено живот,
така изпълнено с болка и трудности,
разкри пред моя поглед
огромна пропаст, очакваща да падна в нея!


Да падна в пропастта
и нивга вече да не стана.
Дотолкова съм примирена с жестоката съдба,
че започвам да жадувам падението свое.

Кой, кой ще дойде тихо до мен
и ще ми каже: "ЖИВЕЙ!"...
Никой, никой не може да види света -
грозен и черен, през моите очи...


И съдбата, таз проклета,
решила е да страдам вечно.
И в огън душата ми да тлее,
а мисълта да шепне: "Защо живея?"...

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравявам те за хубавия стих
  • Много тъжно! Задаваш въпроси, които всеки от нас си е задавал при загубата на близък човек! Болката не стихва никога, но човек свиква да живее с нея!
  • Миличка, натъжих се...не оставяй болката да погълне целия ти свят, още си млада...имаш много хубави неща да изживееш!!! Пожелавам ти го от сърце!
    Написала си много силен стих!!!
Propuestas
: ??:??