23 nov 2017, 17:44

Защо живея

546 0 7

Защо е нужно да живея

под този земен небосвод?

Дали защото аз болея

за близките, за своя рид

или защото във душата

аз кътам чуждите съдби;

Дали, че вярата ми свята

е неподвластна на тъжби

или пък красотата земна

поражда в мене и копнеж

за сладката любов неземна,

родена в звездния манеж;

Дали защото не съм птица,

но искам птичето крило

или защото аз съм спица

на туй световно колело;

Дали защото и дъгата

ме радва с нейни цветове

или защото и снагата

жадува други светове;

Дали защото тук дедите

са вдигали и своя дом

или защото знам сълзите

на не един голям погром;

Дали защото имам вяра

във бъдещето на света

или защото нямам мяра

за силата на любовта;

А стимулът ми да живея

под този земен небосвод

е жаждата да оцеля

и да оставя своя плод!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления,прекрасен стих.
  • И на мен беше много ми хареса.
  • Хубави размисли за стойностите на човешкия живот.
    И финалът е чудесен...
    Оцених, Колич!
  • Ехей... Много ми хареса, така ритмично, смислено, песенно... Почитания, Колич!
  • Ами ти си го казал - за това. Поздрави, Колич!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....