23 нояб. 2017 г., 17:44

Защо живея

547 0 7

Защо е нужно да живея

под този земен небосвод?

Дали защото аз болея

за близките, за своя рид

или защото във душата

аз кътам чуждите съдби;

Дали, че вярата ми свята

е неподвластна на тъжби

или пък красотата земна

поражда в мене и копнеж

за сладката любов неземна,

родена в звездния манеж;

Дали защото не съм птица,

но искам птичето крило

или защото аз съм спица

на туй световно колело;

Дали защото и дъгата

ме радва с нейни цветове

или защото и снагата

жадува други светове;

Дали защото тук дедите

са вдигали и своя дом

или защото знам сълзите

на не един голям погром;

Дали защото имам вяра

във бъдещето на света

или защото нямам мяра

за силата на любовта;

А стимулът ми да живея

под този земен небосвод

е жаждата да оцеля

и да оставя своя плод!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления,прекрасен стих.
  • И на мен беше много ми хареса.
  • Хубави размисли за стойностите на човешкия живот.
    И финалът е чудесен...
    Оцених, Колич!
  • Ехей... Много ми хареса, така ритмично, смислено, песенно... Почитания, Колич!
  • Ами ти си го казал - за това. Поздрави, Колич!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...