4 may 2008, 12:07

Защо? (Когато си далече)

  Poesía
1.2K 0 0
Защо всеки път, когато болката не спира,
защо всеки път, когато надеждата умира,
защо тогава искам да те видя аз???

Защо сълзите стичат се виновно
по моите очи?
Защо кърви, дори когато истина
казваш ти?
Защо далече си?
Защо сега?
Защо умира в мене вечността?

Защо не мога да ти кажа "НЕ"?
Защо не мога да си тръгна аз?...
Защо? Защо боли - те питам аз??

Дали в очите ти кафеви
има капчица лъжа?
Дали обичаш ме безкрайно?
Дали за тебе, за тебе знача всичко,
или съм просто камъче по пътя прашен?

Защо ми казваш, че винаги има смисъл?...
Защо... когато сълзите се стичат пак?...
Защо... когато съм сама?...
Защо... Когато си далеч???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...