(изпратено...)
Аз казах ти тогава, че обичам нея!
И ти си тръгна!
Просто на инат!
Завинаги затвори телефона.
Да те потърся!
Аз пьк не посмях!
Така се разделихме за години.
И споменът потъна!
Във житейски прах.
Сега се търсим да се видим,
макар и с навалял
в душите страх.
Дали е страх или е суета?
За равносметка –
кой ли тук говори.
Изминали са сякаш сто лета.
Какво ще върнем?
Трябва ли?
Защо ли?
© Валя Todos los derechos reservados