26.08.2010 г., 15:52

Защо ли

940 0 0

(изпратено...)

 

 

Аз казах ти тогава, че обичам нея!

И ти си тръгна!

Просто на инат!

Завинаги затвори телефона.

Да те потърся!

Аз пьк не посмях!

 

Така се разделихме за години.

И споменът потъна!

Във житейски прах.

Сега се търсим да се видим,

макар и с навалял

в душите страх.

 

Дали е страх или е суета?

За равносметка –

кой ли тук говори.

Изминали са сякаш сто лета.

Какво ще върнем?

Трябва ли?

Защо ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....