Защо ли

(изпратено...)

Аз казах ти тогава, че обичам нея!

И ти си тръгна!

Просто на инат!

Завинаги затвори телефона.

Да те потърся!

Аз пьк не посмях!

Така се разделихме за години.

И споменът потъна!

Във житейски прах.

Сега се търсим да се видим,

макар и с навалял

в душите страх.

Дали е страх или е суета?

За равносметка –

кой ли тук говори.

Изминали са сякаш сто лета.

Какво ще върнем?

Трябва ли?

Защо ли?