26 авг. 2010 г., 15:52

Защо ли

942 0 0

(изпратено...)

 

 

Аз казах ти тогава, че обичам нея!

И ти си тръгна!

Просто на инат!

Завинаги затвори телефона.

Да те потърся!

Аз пьк не посмях!

 

Така се разделихме за години.

И споменът потъна!

Във житейски прах.

Сега се търсим да се видим,

макар и с навалял

в душите страх.

 

Дали е страх или е суета?

За равносметка –

кой ли тук говори.

Изминали са сякаш сто лета.

Какво ще върнем?

Трябва ли?

Защо ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....