Защо ли плача? Страшно ми е хубаво,

когато си при мен сега в мечтите.

Дори да знам, че утре ще си с друга,

за изневярата ти няма да те питам.

За теб умирам и след миг се раждам,

от студ треперя, после ме гори...

Събарям мигове, стени изграждам...

Усмихвам се, а след това боли...

И все си вътре в мен... И все те чувствам...

Благоговея като пред триптих.

В сърцето ти и в топлите ти устни

аз себе си отново преоткрих.