May 9, 2012, 5:37 PM

Защо ли?

  Poetry » Love
791 0 1

Защо ли плача? Страшно ми е хубаво,

когато си при мен сега в мечтите.

Дори да знам, че утре ще си с друга,

за изневярата ти няма да те питам.

За теб умирам и след миг се раждам,

от студ треперя, после ме гори...

Събарям мигове, стени изграждам...

Усмихвам се, а след това боли...

И все си вътре в мен... И все те чувствам...

Благоговея като пред триптих.

В сърцето ти и в топлите ти устни

аз себе си отново преоткрих. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...