Защо ли?
Защо ли плача? Страшно ми е хубаво,
когато си при мен сега в мечтите.
Дори да знам, че утре ще си с друга,
за изневярата ти няма да те питам.
За теб умирам и след миг се раждам,
от студ треперя, после ме гори...
Събарям мигове, стени изграждам...
Усмихвам се, а след това боли...
И все си вътре в мен... И все те чувствам...
Благоговея като пред триптих.
В сърцето ти и в топлите ти устни
аз себе си отново преоткрих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
