silvestra (Силвия Герджикова) silvestra (Силвия Герджикова)
2 72
27 may 2008, 18:58

Защо ме питаш?

732 0 3
 

Защо ме питаш сигурна ли съм, че те обичам?

Нима не вярваш в това, което казвам?

Защо не питаш дали съм твоето момиче?

А искаш ли да бъда твоето момиче?

Защо не се питаш дали ме обичаш ти?

В нищо не мога да съм сигурна, нали?

А може би греша? Може би греша! Може би.

Може би бързам! Така ли е наистина?

А може би е рано още да се каже, дали?

А ти дали можеш да ми отговориш?

Знаеш ли отговорите на тези въпроси?

Защо ме питаш?

Спри! И сам си отговори. А можеш ли?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Герджикова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0