11 feb 2019, 9:27

Защо ми е без тебе... 

  Poesía » De amor
1055 11 11

Аз пак съм тук... Донесох ти цветя.

Нали е есен - свежи хризантеми.

По пътя твойто име им шептях 

и разказвах им за наш'то време...

 

Дойдох... Да поговоря исках с теб.

Копнеех погледът ти мил и нежен,

но мраморът студен е - също лед...

Какво, че украсих с цветята свежи?! 

 

Влюбено, очите ти ме гледат 

от любима снимка в сребърен обков, 

а отдолу, надписът... боде ме - 

"Никога не гасне истинска любов" 

 

Посадих една брезичка вляво. 

До сърцето ти ( където бях преди) - 

моето отмерва такта вяло, 

а как биеше със теб - ще изхвърчи! 

 

Безсънни, нощите те търсят с мен...

Защо ми е нощта без теб... с' звездите?! 

Защо ми е без тебе този ден - 

утрото, ако не е в очите ти?! 

 

Пепи Петрова

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че поспря и тук, Диана!
  • Благодаря, Гавраил!
  • Едно чувство което търси своето признание.
  • Ангелче, Дани, Доче, благодаря ви! Благодаря и на всички за сърчицата! Радвам се, че емоциите са ви докоснали!
  • Една съкровена болка, споделена на глас.С уважение, Пепи!
  • Много прочувствено, Пепи! Много искрено - поздравления!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Хубав и тъжен стих! Така е... Обичта към близките на сърцата, остава. И утехата за хубавите мигове, които са изживели с тях! Поздрави!
  • Тъжно...И една голяма истина "Никога не гасне истинска любов"....В един хубав стих,Пепи си казала много!
  • Утринен хлад, роса и цветя... редовете приютяват с тази картина, поздрав!
  • Сутрин става светло и се вижда...
    Хареса ми...
Propuestas
: ??:??