Защо ми е без тебе...
Аз пак съм тук... Донесох ти цветя.
Нали е есен - свежи хризантеми.
По пътя твойто име им шептях
и разказвах им за наш'то време...
Дойдох... Да поговоря исках с теб.
Копнеех погледът ти мил и нежен,
но мраморът студен е - също лед...
Какво, че украсих с цветята свежи?!
Влюбено, очите ти ме гледат
от любима снимка в сребърен обков,
а отдолу, надписът... боде ме -
"Никога не гасне истинска любов"
Посадих една брезичка вляво.
До сърцето ти ( където бях преди) -
моето отмерва такта вяло,
а как биеше със теб - ще изхвърчи!
Безсънни, нощите те търсят с мен...
Защо ми е нощта без теб... с' звездите?!
Защо ми е без тебе този ден -
утрото, ако не е в очите ти?!
Пепи Петрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
