Защо ми е без тебе...
Аз пак съм тук... Донесох ти цветя.
Нали е есен - свежи хризантеми.
По пътя твойто име им шептях
и разказвах им за наш'то време...
Дойдох... Да поговоря исках с теб.
Копнеех погледът ти мил и нежен,
но мраморът студен е - също лед...
Какво, че украсих с цветята свежи?!
Влюбено, очите ти ме гледат
от любима снимка в сребърен обков,
а отдолу, надписът... боде ме -
"Никога не гасне истинска любов"
Посадих една брезичка вляво.
До сърцето ти ( където бях преди) -
моето отмерва такта вяло,
а как биеше със теб - ще изхвърчи!
Безсънни, нощите те търсят с мен...
Защо ми е нощта без теб... с' звездите?!
Защо ми е без тебе този ден -
утрото, ако не е в очите ти?!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че поспря и тук, Диана!
-
Благодаря, Гавраил!
-
Едно чувство което търси своето признание.
-
Ангелче, Дани, Доче, благодаря ви! Благодаря и на всички за сърчицата! Радвам се, че емоциите са ви докоснали!
-
Една съкровена болка, споделена на глас.С уважение, Пепи!
-
Много прочувствено, Пепи! Много искрено - поздравления!
-
Благодаря ви, приятели!
-
Хубав и тъжен стих! Така е... Обичта към близките на сърцата, остава. И утехата за хубавите мигове, които са изживели с тях! Поздрави!
-
Тъжно...И една голяма истина "Никога не гасне истинска любов"....В един хубав стих,Пепи си казала много!
-
Утринен хлад, роса и цветя... редовете приютяват с тази картина, поздрав!
-
Сутрин става светло и се вижда...
Хареса ми...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
