mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
7 dic 2008, 23:31

Защо на мен?... 

  Poesía » Otra
818 0 7
Пустотата съвсем ме обсеби, оптимизмът ми гасне полека,
във пустинен пейзаж ме заведе уж вълшебната моя пътека.
Само в приказки детски пътувах със вълшебен килим в небесата,
тук при мен, във това измерение, без любов просто вехнат цветята.
И понеже съм цвете за себе си, като фрезия пролетна гасна,
без усмивка и обич загивам, а съвсем скоро бях тъй прекрасна!
Колко тъжно-абсурдно стечение на житейските ми обстоятелства -
вместо благост и обич безкрайна - само ледено неразбирателство...
Съжалявам! Наистина много! Не очаквах такива обрати!
А това изпитание тежко е, ти защо, Боже, мене го прати?
Да не мислиш, че много съм силна? Хич дори нямам смелост голяма!
Ако изпит това е - тогава продължавам да уча... за двама!

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления , Мария !Докосваш душата....
  • Нали? Мислех, че само на мен ми се струва, че все пак оптимизмът в мен не е съвсем изчезнал... Благодаря ти, че и ти си доловила това мое усещане - дори и в този стих!
  • Стихът разказва за безсилието и отчаянието като част от това,което трябва да ни се случи и с това си качество е дори тайничко оптимистичен..Браво!
  • Прочетох наскоро случайно- в библията пише, че на всеки от нас се полага толкова, колкото може да понесе...
  • Благодаря ти, Петинка... Сигурно е така, пък и нали човек се учи докато е жив?
  • Изпитанията, изпратени от Бог са толкова големи, колко сами можем да понесем!!!Той знае...
    А човек е роден, за да се чуди, докато е жив!
    Впечатли ме стиха ти, Миме!
  • Винаги има неочаквани обрати, но не забравяй, че когато решеш, че не можеш повече си направил само половината от това, на което си способен Успех и поздрави!
Propuestas
: ??:??