Dec 7, 2008, 11:31 PM

Защо на мен?...

  Poetry » Other
1.1K 0 7
Пустотата съвсем ме обсеби, оптимизмът ми гасне полека,
във пустинен пейзаж ме заведе уж вълшебната моя пътека.
Само в приказки детски пътувах със вълшебен килим в небесата,
тук при мен, във това измерение, без любов просто вехнат цветята.
И понеже съм цвете за себе си, като фрезия пролетна гасна,
без усмивка и обич загивам, а съвсем скоро бях тъй прекрасна!
Колко тъжно-абсурдно стечение на житейските ми обстоятелства -
вместо благост и обич безкрайна - само ледено неразбирателство...
Съжалявам! Наистина много! Не очаквах такива обрати!
А това изпитание тежко е, ти защо, Боже, мене го прати?
Да не мислиш, че много съм силна? Хич дори нямам смелост голяма!
Ако изпит това е - тогава продължавам да уча... за двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления , Мария !Докосваш душата....
  • Нали? Мислех, че само на мен ми се струва, че все пак оптимизмът в мен не е съвсем изчезнал... Благодаря ти, че и ти си доловила това мое усещане - дори и в този стих!
  • Стихът разказва за безсилието и отчаянието като част от това,което трябва да ни се случи и с това си качество е дори тайничко оптимистичен..Браво!
  • Прочетох наскоро случайно- в библията пише, че на всеки от нас се полага толкова, колкото може да понесе...
  • Благодаря ти, Петинка... Сигурно е така, пък и нали човек се учи докато е жив?

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...