Не мога да спра да давам
и за себе си да нямам.
За цигара и кафе време имам рядко,
но давам ли, давам.
Така пò ми е сладко
Краката държат ме едвам,
като ходя приклякам,
но сега и утре ще давам.
И обувките си ще раздам,
пък и бос да ходя обичам.
Да, в локвата с усмивка скачам.
Не ща "благодаря", не ща "браво",
давам и не искам.
Дори да ми е криво, право,
без да искат, давам.
Аз ли какво получавам?
Усмивка, поглед странен
или любов? Неглижирам...
© Лазар Todos los derechos reservados