30 abr 2008, 11:28

Защо не спря?

  Poesía
822 0 3

 

                                         Защо не спря?

                                         Защо не ме попита?

                                         Коя орисница ме тъй ориса,

                                         да те жадувам без насита.

                                         Да те търся в тъмнината,

                                         без път да бродя по земята.

                                         Да гоня вятъра,

                                         разрошил твоите коси,

                                         да ме погали с твоя аромат.

                                         Да влезе в мене като непознат

                                         и да засити

                                         неистовото ми желание за теб.

                                         Защо не спрях?

                                         Защо не те попитах?

                                         Дали на другата след мен

                                         прости,

                                          задето ме измести?

                                          Дали във нейните очи 

                                          прочете бъдещите свои грешки?

                                          Нищо няма да ти се спести.

                                          Тя за мен ще отмъсти.        

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...