Защо не спря?
Защо не ме попита?
Коя орисница ме тъй ориса,
да те жадувам без насита.
Да те търся в тъмнината,
без път да бродя по земята.
Да гоня вятъра,
разрошил твоите коси,
да ме погали с твоя аромат.
Да влезе в мене като непознат
и да засити
неистовото ми желание за теб.
Защо не спрях?
Защо не те попитах?
Дали на другата след мен
прости,
задето ме измести?
Дали във нейните очи
прочете бъдещите свои грешки?
Нищо няма да ти се спести.
Тя за мен ще отмъсти.
© Илиана Петрова Всички права запазени
с обич, Илиана.