30.04.2008 г., 11:28

Защо не спря?

819 0 3

 

                                         Защо не спря?

                                         Защо не ме попита?

                                         Коя орисница ме тъй ориса,

                                         да те жадувам без насита.

                                         Да те търся в тъмнината,

                                         без път да бродя по земята.

                                         Да гоня вятъра,

                                         разрошил твоите коси,

                                         да ме погали с твоя аромат.

                                         Да влезе в мене като непознат

                                         и да засити

                                         неистовото ми желание за теб.

                                         Защо не спрях?

                                         Защо не те попитах?

                                         Дали на другата след мен

                                         прости,

                                          задето ме измести?

                                          Дали във нейните очи 

                                          прочете бъдещите свои грешки?

                                          Нищо няма да ти се спести.

                                          Тя за мен ще отмъсти.        

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...