30 апр. 2008 г., 11:28

Защо не спря?

823 0 3

 

                                         Защо не спря?

                                         Защо не ме попита?

                                         Коя орисница ме тъй ориса,

                                         да те жадувам без насита.

                                         Да те търся в тъмнината,

                                         без път да бродя по земята.

                                         Да гоня вятъра,

                                         разрошил твоите коси,

                                         да ме погали с твоя аромат.

                                         Да влезе в мене като непознат

                                         и да засити

                                         неистовото ми желание за теб.

                                         Защо не спрях?

                                         Защо не те попитах?

                                         Дали на другата след мен

                                         прости,

                                          задето ме измести?

                                          Дали във нейните очи 

                                          прочете бъдещите свои грешки?

                                          Нищо няма да ти се спести.

                                          Тя за мен ще отмъсти.        

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....