Защо не съм блясъка в очите ти?
Защо не съм повея в косите ти?
Защо не бях твоето страдание?
Защо не бях сбъднато мечтание?
Защо не съм цвете в ръката ти?
Защо не съм пясъка в краката ти?
Не бях и малка капчица в морето,
ни облак буреносен в небето!
Защо не съм и първите лъчи,
ни шепота - в трепетните устни?
Защо не бях,… ах, спомена тежи –
в разходката ти - улиците пусти? ...