Ако само се обадя...
На балкона
цветята ще разцъфнат във оргазъм.
Ръцете ми не стигат телефона –
гласът ми е замрял в самотен спазъм.
Ако само се обадя...
На простора
ще полудеят всичките ти ризи.
Замлъкнах от жлъчта на малки хора –
езикът ми отровата облиза.
Ако само се обадя...
Oт тревата
ще плъзнат в тялото ти всички мравки.
А устните в беззвучие зоват те –
в атрофия от злостни подигравки.
Ако само се обадя...
През небето
ще се изсипят кал и жупел отведнъж.
Показа Бог – и жалко за което –
неписано e да си моят мъж.
© Мая Попова Todos los derechos reservados