Защо неканена
Кое е време, та прага ми прекрачваш?
Тук съм, но след теб умрях.
Защо неканена, мантото си окачваш -
мъртвец да будиш - туй е грях.
Безсрамно гола, шестваш у дома,
коси разпуснала – шлейфът на царица.
Очи - влудяващо зелена светлина,
облъчват мъртва в длани гургулица.
Скиптъра, поставила си до вратата,
а короната - на горния и праг,
името ми сменяш с герба на Съдбата, ...