Защо неканена
Защо неканена
Кое е време, та прага ми прекрачваш?
Тук съм, но след теб умрях.
Защо неканена, мантото си окачваш -
мъртвец да будиш - туй е грях.
Безсрамно гола, шестваш у дома,
коси разпуснала – шлейфът на царица.
Очи - влудяващо зелена светлина,
облъчват мъртва в длани гургулица.
Скиптъра, поставила си до вратата,
а короната - на горния и праг,
името ми сменяш с герба на Съдбата,
катинарите разбиваш… как?!
Иди си - тук е старият ти дом,
кое е време - пияна си, и още как!
В ковчега не остана даже ром…
нима нанасяш се отново, пак?
Времето е късно, късна съм и аз,
прагът ми очаква пряспа сняг.
Есен съм. И хладен съм атлаз…
Здравей, Любов, отново, пак!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
