6 may 2014, 13:03

Защо сега?

589 0 6

Защо към мен

очите си обръщаш?

В сърцето ми

защо се пак завръщаш?

Забравила

си първата раздяла

и мъката

дори не си видяла...

Защо сега

в душата пак ми ровиш?

Отново ли

желаеш да ме тровиш?

Защо и пак

към прага ми пристъпваш,

по нервите

със токчета да стъпваш?

 

Но този път

аз гръб ще ти обърна

и както знам

така ще ти го върна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели за коментариите и оценките!
    Радвам се на това ваше внимание!Поздрави от мен и Ви желая хубяв дун!
  • Поздрав, Никола!

    Това, което съм чела от стиховете ти едва ли ще "върнеш"...
  • АААааа, тук вече не съм съгласна с теб Мисана(за първи път)...КАК ТАКА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ?!?! И после се чудите защо 50% от всичката поезия тук е от жени с разбити сърца... „от време на време“ жените трябва да проявяват характер - мъжете трябва да ни водят...уж(друг е въпроса, че от време на време ви водим за носа . МОЛЯ ВИ, не ни оставяйте да се правим на Атлас, крехки са ни плещите! Това е сериозен призив, мъже - бъдете си МЪЖЕ!!! И после...жени като гардероби и мъже с бръснати крака...Стихотворението ми стопли душата, аз бих постъпила така!
    П.С.: ...но замисли се, ако наистина обичаш някого - ще оставиш ли нараненото си честолюбие да го прогони...(не съм наясно със ситуацията!)
  • Усмихна ме
    То не е за смях, ама...
    Винаги съм се питала дали е любов това, което изпитват двама души и което след раздялата се превръща в омраза...
    За мен лично (може и да греша, де) това не е любов... това е някакъв страх да не се окажем излъгани и пренебрегнати...
    И се получава парадокс - хем си мислим, че сме обичали, хем след това се оказва обратното... обаче сме люто засегнати от собствената си грешка и търсим на кого да си го "изкараме през носа"... хи хи хи...
    А за мъжкия характер има друга приказка
  • Мъжът от време на време трябва да прояви характер. Иначе жената до него престава дори да го забелязва.

    Солидарен съм с теб, Никола!: Мисана

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...