6 мая 2014 г., 13:03

Защо сега?

588 0 6

Защо към мен

очите си обръщаш?

В сърцето ми

защо се пак завръщаш?

Забравила

си първата раздяла

и мъката

дори не си видяла...

Защо сега

в душата пак ми ровиш?

Отново ли

желаеш да ме тровиш?

Защо и пак

към прага ми пристъпваш,

по нервите

със токчета да стъпваш?

 

Но този път

аз гръб ще ти обърна

и както знам

така ще ти го върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели за коментариите и оценките!
    Радвам се на това ваше внимание!Поздрави от мен и Ви желая хубяв дун!
  • Поздрав, Никола!

    Това, което съм чела от стиховете ти едва ли ще "върнеш"...
  • АААааа, тук вече не съм съгласна с теб Мисана(за първи път)...КАК ТАКА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ?!?! И после се чудите защо 50% от всичката поезия тук е от жени с разбити сърца... „от време на време“ жените трябва да проявяват характер - мъжете трябва да ни водят...уж(друг е въпроса, че от време на време ви водим за носа . МОЛЯ ВИ, не ни оставяйте да се правим на Атлас, крехки са ни плещите! Това е сериозен призив, мъже - бъдете си МЪЖЕ!!! И после...жени като гардероби и мъже с бръснати крака...Стихотворението ми стопли душата, аз бих постъпила така!
    П.С.: ...но замисли се, ако наистина обичаш някого - ще оставиш ли нараненото си честолюбие да го прогони...(не съм наясно със ситуацията!)
  • Усмихна ме
    То не е за смях, ама...
    Винаги съм се питала дали е любов това, което изпитват двама души и което след раздялата се превръща в омраза...
    За мен лично (може и да греша, де) това не е любов... това е някакъв страх да не се окажем излъгани и пренебрегнати...
    И се получава парадокс - хем си мислим, че сме обичали, хем след това се оказва обратното... обаче сме люто засегнати от собствената си грешка и търсим на кого да си го "изкараме през носа"... хи хи хи...
    А за мъжкия характер има друга приказка
  • Мъжът от време на време трябва да прояви характер. Иначе жената до него престава дори да го забелязва.

    Солидарен съм с теб, Никола!: Мисана

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...