May 6, 2014, 1:03 PM

Защо сега?

  Poetry » Love
592 0 6

Защо към мен

очите си обръщаш?

В сърцето ми

защо се пак завръщаш?

Забравила

си първата раздяла

и мъката

дори не си видяла...

Защо сега

в душата пак ми ровиш?

Отново ли

желаеш да ме тровиш?

Защо и пак

към прага ми пристъпваш,

по нервите

със токчета да стъпваш?

 

Но този път

аз гръб ще ти обърна

и както знам

така ще ти го върна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели за коментариите и оценките!
    Радвам се на това ваше внимание!Поздрави от мен и Ви желая хубяв дун!
  • Поздрав, Никола!

    Това, което съм чела от стиховете ти едва ли ще "върнеш"...
  • АААааа, тук вече не съм съгласна с теб Мисана(за първи път)...КАК ТАКА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ?!?! И после се чудите защо 50% от всичката поезия тук е от жени с разбити сърца... „от време на време“ жените трябва да проявяват характер - мъжете трябва да ни водят...уж(друг е въпроса, че от време на време ви водим за носа . МОЛЯ ВИ, не ни оставяйте да се правим на Атлас, крехки са ни плещите! Това е сериозен призив, мъже - бъдете си МЪЖЕ!!! И после...жени като гардероби и мъже с бръснати крака...Стихотворението ми стопли душата, аз бих постъпила така!
    П.С.: ...но замисли се, ако наистина обичаш някого - ще оставиш ли нараненото си честолюбие да го прогони...(не съм наясно със ситуацията!)
  • Усмихна ме
    То не е за смях, ама...
    Винаги съм се питала дали е любов това, което изпитват двама души и което след раздялата се превръща в омраза...
    За мен лично (може и да греша, де) това не е любов... това е някакъв страх да не се окажем излъгани и пренебрегнати...
    И се получава парадокс - хем си мислим, че сме обичали, хем след това се оказва обратното... обаче сме люто засегнати от собствената си грешка и търсим на кого да си го "изкараме през носа"... хи хи хи...
    А за мъжкия характер има друга приказка
  • Мъжът от време на време трябва да прояви характер. Иначе жената до него престава дори да го забелязва.

    Солидарен съм с теб, Никола!: Мисана

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...