May 6, 2014, 1:03 PM

Защо сега?

  Poetry » Love
590 0 6

Защо към мен

очите си обръщаш?

В сърцето ми

защо се пак завръщаш?

Забравила

си първата раздяла

и мъката

дори не си видяла...

Защо сега

в душата пак ми ровиш?

Отново ли

желаеш да ме тровиш?

Защо и пак

към прага ми пристъпваш,

по нервите

със токчета да стъпваш?

 

Но този път

аз гръб ще ти обърна

и както знам

така ще ти го върна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели за коментариите и оценките!
    Радвам се на това ваше внимание!Поздрави от мен и Ви желая хубяв дун!
  • Поздрав, Никола!

    Това, което съм чела от стиховете ти едва ли ще "върнеш"...
  • АААааа, тук вече не съм съгласна с теб Мисана(за първи път)...КАК ТАКА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ?!?! И после се чудите защо 50% от всичката поезия тук е от жени с разбити сърца... „от време на време“ жените трябва да проявяват характер - мъжете трябва да ни водят...уж(друг е въпроса, че от време на време ви водим за носа . МОЛЯ ВИ, не ни оставяйте да се правим на Атлас, крехки са ни плещите! Това е сериозен призив, мъже - бъдете си МЪЖЕ!!! И после...жени като гардероби и мъже с бръснати крака...Стихотворението ми стопли душата, аз бих постъпила така!
    П.С.: ...но замисли се, ако наистина обичаш някого - ще оставиш ли нараненото си честолюбие да го прогони...(не съм наясно със ситуацията!)
  • Усмихна ме
    То не е за смях, ама...
    Винаги съм се питала дали е любов това, което изпитват двама души и което след раздялата се превръща в омраза...
    За мен лично (може и да греша, де) това не е любов... това е някакъв страх да не се окажем излъгани и пренебрегнати...
    И се получава парадокс - хем си мислим, че сме обичали, хем след това се оказва обратното... обаче сме люто засегнати от собствената си грешка и търсим на кого да си го "изкараме през носа"... хи хи хи...
    А за мъжкия характер има друга приказка
  • Мъжът от време на време трябва да прояви характер. Иначе жената до него престава дори да го забелязва.

    Солидарен съм с теб, Никола!: Мисана

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...