6.05.2014 г., 13:03

Защо сега?

587 0 6

Защо към мен

очите си обръщаш?

В сърцето ми

защо се пак завръщаш?

Забравила

си първата раздяла

и мъката

дори не си видяла...

Защо сега

в душата пак ми ровиш?

Отново ли

желаеш да ме тровиш?

Защо и пак

към прага ми пристъпваш,

по нервите

със токчета да стъпваш?

 

Но този път

аз гръб ще ти обърна

и както знам

така ще ти го върна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели за коментариите и оценките!
    Радвам се на това ваше внимание!Поздрави от мен и Ви желая хубяв дун!
  • Поздрав, Никола!

    Това, което съм чела от стиховете ти едва ли ще "върнеш"...
  • АААааа, тук вече не съм съгласна с теб Мисана(за първи път)...КАК ТАКА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ?!?! И после се чудите защо 50% от всичката поезия тук е от жени с разбити сърца... „от време на време“ жените трябва да проявяват характер - мъжете трябва да ни водят...уж(друг е въпроса, че от време на време ви водим за носа . МОЛЯ ВИ, не ни оставяйте да се правим на Атлас, крехки са ни плещите! Това е сериозен призив, мъже - бъдете си МЪЖЕ!!! И после...жени като гардероби и мъже с бръснати крака...Стихотворението ми стопли душата, аз бих постъпила така!
    П.С.: ...но замисли се, ако наистина обичаш някого - ще оставиш ли нараненото си честолюбие да го прогони...(не съм наясно със ситуацията!)
  • Усмихна ме
    То не е за смях, ама...
    Винаги съм се питала дали е любов това, което изпитват двама души и което след раздялата се превръща в омраза...
    За мен лично (може и да греша, де) това не е любов... това е някакъв страх да не се окажем излъгани и пренебрегнати...
    И се получава парадокс - хем си мислим, че сме обичали, хем след това се оказва обратното... обаче сме люто засегнати от собствената си грешка и търсим на кого да си го "изкараме през носа"... хи хи хи...
    А за мъжкия характер има друга приказка
  • Мъжът от време на време трябва да прояви характер. Иначе жената до него престава дори да го забелязва.

    Солидарен съм с теб, Никола!: Мисана

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...