15 mar 2011, 19:30

Защо смъртта не пише стихове

  Poesía » Otra
1.1K 0 7

Тя никога нищо  не публикува.

Просто си води статистика.

Докато ние дребнаво хитруваме,

взема когото поиска. 

Задраскваме, пишем наново,

с нетърпение сричаме текста.

Тя гласува с палец надолу

и набързо ни праща „в оркестъра”...

Търсим трескаво точните рими,

старателно нижем куплети.

До един  ни добавя в „любими” -

в обществото от смъртни поети...

Винаги в черно и винаги строга,

едновременно рефер и жури, и гонг;

модератор, поставен лично от Бога,

абсолютният „минус” във всеки Живот...

Редактира безмилостно всяка творба,

върху мраморна плоча реди коментар.

По-добре

да не чуваш нейното „Да!”,

подхвърлено от устата на някой гробар...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...