Защо смъртта не пише стихове
Тя никога нищо не публикува.
Просто си води статистика.
Докато ние дребнаво хитруваме,
взема когото поиска.
Задраскваме, пишем наново,
с нетърпение сричаме текста.
Тя гласува с палец надолу
и набързо ни праща „в оркестъра”...
Търсим трескаво точните рими,
старателно нижем куплети.
До един ни добавя в „любими” -
в обществото от смъртни поети...
Винаги в черно и винаги строга,
едновременно рефер и жури, и гонг;
модератор, поставен лично от Бога,
абсолютният „минус” във всеки Живот...
Редактира безмилостно всяка творба,
върху мраморна плоча реди коментар.
По-добре
да не чуваш нейното „Да!”,
подхвърлено от устата на някой гробар...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
