Защо смъртта не пише стихове
Тя никога нищо не публикува.
Просто си води статистика.
Докато ние дребнаво хитруваме,
взема когото поиска.
Задраскваме, пишем наново,
с нетърпение сричаме текста.
Тя гласува с палец надолу
и набързо ни праща „в оркестъра”...
Търсим трескаво точните рими,
старателно нижем куплети.
До един ни добавя в „любими” -
в обществото от смъртни поети...
Винаги в черно и винаги строга,
едновременно рефер и жури, и гонг;
модератор, поставен лично от Бога,
абсолютният „минус” във всеки Живот...
Редактира безмилостно всяка творба,
върху мраморна плоча реди коментар.
По-добре
да не чуваш нейното „Да!”,
подхвърлено от устата на някой гробар...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени