13 oct 2010, 10:13  

Защо съм някак уморен

  Poesía
973 0 4

 

 

Цветно топло и чудесно

Морето не щадеше милостта си

Повярвали че всичко ще е лесно

Разсипахме в надежди младостта си

 

 

Изстина вече пясъкът на плажа

Чадърите не пазят никого

Всеядни птици се разхождат важно

Спасителите свиха флагове

 

 

Панирали мечтите си за слава

От болка тихо нощем вием

Засипа ни вулкан от кал и плява

Светците са на прием

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...