13 oct 2010, 10:13  

Защо съм някак уморен

  Poesía
972 0 4

 

 

Цветно топло и чудесно

Морето не щадеше милостта си

Повярвали че всичко ще е лесно

Разсипахме в надежди младостта си

 

 

Изстина вече пясъкът на плажа

Чадърите не пазят никого

Всеядни птици се разхождат важно

Спасителите свиха флагове

 

 

Панирали мечтите си за слава

От болка тихо нощем вием

Засипа ни вулкан от кал и плява

Светците са на прием

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...