Oct 13, 2010, 10:13 AM  

Защо съм някак уморен

  Poetry
968 0 4

 

 

Цветно топло и чудесно

Морето не щадеше милостта си

Повярвали че всичко ще е лесно

Разсипахме в надежди младостта си

 

 

Изстина вече пясъкът на плажа

Чадърите не пазят никого

Всеядни птици се разхождат важно

Спасителите свиха флагове

 

 

Панирали мечтите си за слава

От болка тихо нощем вием

Засипа ни вулкан от кал и плява

Светците са на прием

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...