Oct 13, 2010, 10:13 AM  

Защо съм някак уморен

  Poetry
970 0 4

 

 

Цветно топло и чудесно

Морето не щадеше милостта си

Повярвали че всичко ще е лесно

Разсипахме в надежди младостта си

 

 

Изстина вече пясъкът на плажа

Чадърите не пазят никого

Всеядни птици се разхождат важно

Спасителите свиха флагове

 

 

Панирали мечтите си за слава

От болка тихо нощем вием

Засипа ни вулкан от кал и плява

Светците са на прием

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....