16 jul 2007, 9:43

Защо сърце..

  Poesía
1.4K 0 1

                                                    Защо, сърце?...



Защо, сърце, ти отново се влюби?
Нали ти казвах, че пак ще боли.
Жестоката битка отново загуби -
сега недей да ме питаш защо ти тежи.

Не ти ли напомнях че няма любов?
Не ти ли разказвах за тези подли мъже,
че с тях живота е само суров,
защото в гърдите им бие стомана вместо любов?

Повярвай най-после в мойте слова.
Бъди безразлично и ти като тях,
и вместо да свиваш душата в тъга,
смачкай всичката болка на прах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалина Янкулова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, Севичка...
    Не се настройвай против мъжете! С тях ние сме едното цяло. Ще попадне сърцето ти на истинския, на този който го заслужава! Ще разбереш, че без тях не можем. ИМА ЛЮБОВ, миличка, ИМА!
    Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...