27 ene 2015, 7:42

Защо, Сърце?

1.1K 0 11

Защо Сърце, защо отново ме предаде?
Защо се влюби с много нежен плам?
Защо сгреши? Защо тъй лесно се отдаде?
Защо допусна в теб една лъжа?

Нима не знаеш, че любовта понякога ранява?
Нима не знаеш, че от обич може да боли?
Защо отново се излъга и повярва?
Защо допусна някой жестоко да те нарани?

Къде сега да търся лек за теб не зная?
С какво ли трябва твоите парчета да слепя?
Разкъсано на две... пустеещо... и жалко...
Нима така завършва всъщност любовта?

Защо Сърце, защо си тъй добричко?
Защо не се превърнеш в каменна стена?
Защо ти е да се влюбваш тъй наивно,
а после пак да страдаш в тъмна самота?

Стани от камък! Стани безчувствено и нямо!
С железни порти заключвай своята врата!
Не вярвай вече! Не бъди глупаво... голямо!
Не допускай да те нарани отново любовта!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Стани от камък! Стани безчувствено и нямо!
    С железни порти заключвай своята врата!
    Не вярвай вече! Не бъди глупаво... голямо!
    Не допускай да те нарани отново любовта!!!"

    Не знам дали ти е било лесно да го напишеш или трудно от емоционална гледна точка, но определено в реалността краят е много труден за постигане! Понякога ми се иска сърцето да можеше да става от камък без да му е трудно .... Колкото и пъти да прочета тази поезия, винаги ще ме събаря! Поздравления отново и отново!
  • Благодаря за точния и хубав коментар, Ани,
    както и за пожеланието ти!Хубаво е сърцето и
    разума да са в синхрон,но не винаги се случва.
    Благодаря и на теб,Ангел за мъдрите думи!
    Хубава и ползотворна вечер Ви желая!
  • Сърцето ако имаше ум и очи - нямаше тъй често да боли.
    Поздрави!
  • Откровена лирична изповед към сърцето - добре си я описала, Плами! И съм съгласна, че сърцето отказва да ни слуша понякога, но затова пък имаме разум и воля, които трябва да надделеят за да няма фатални последствия! И колкото и да е добро и голямо едно сърце, притежателят му си плаща за всички погрешки, които то си е позволило. Най-добре е разума и сърцето да са в синхрон и ти го пожелавам и на теб!
  • Благодаря за хубавия коментар,Калоян!
    Човешкото сърце понякога отказва да ни слуша,
    влюбва се в когото и когато не трябва.
    Но нали цялата болка и изпитания ни правят
    силни хора? Доброто сърце си остава такова,
    колкото и да бъде мачкано и мамено, а
    този който го притежава е благословен.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...