27 янв. 2015 г., 07:42

Защо, Сърце?

1.1K 0 11

Защо Сърце, защо отново ме предаде?
Защо се влюби с много нежен плам?
Защо сгреши? Защо тъй лесно се отдаде?
Защо допусна в теб една лъжа?

Нима не знаеш, че любовта понякога ранява?
Нима не знаеш, че от обич може да боли?
Защо отново се излъга и повярва?
Защо допусна някой жестоко да те нарани?

Къде сега да търся лек за теб не зная?
С какво ли трябва твоите парчета да слепя?
Разкъсано на две... пустеещо... и жалко...
Нима така завършва всъщност любовта?

Защо Сърце, защо си тъй добричко?
Защо не се превърнеш в каменна стена?
Защо ти е да се влюбваш тъй наивно,
а после пак да страдаш в тъмна самота?

Стани от камък! Стани безчувствено и нямо!
С железни порти заключвай своята врата!
Не вярвай вече! Не бъди глупаво... голямо!
Не допускай да те нарани отново любовта!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Стани от камък! Стани безчувствено и нямо!
    С железни порти заключвай своята врата!
    Не вярвай вече! Не бъди глупаво... голямо!
    Не допускай да те нарани отново любовта!!!"

    Не знам дали ти е било лесно да го напишеш или трудно от емоционална гледна точка, но определено в реалността краят е много труден за постигане! Понякога ми се иска сърцето да можеше да става от камък без да му е трудно .... Колкото и пъти да прочета тази поезия, винаги ще ме събаря! Поздравления отново и отново!
  • Благодаря за точния и хубав коментар, Ани,
    както и за пожеланието ти!Хубаво е сърцето и
    разума да са в синхрон,но не винаги се случва.
    Благодаря и на теб,Ангел за мъдрите думи!
    Хубава и ползотворна вечер Ви желая!
  • Сърцето ако имаше ум и очи - нямаше тъй често да боли.
    Поздрави!
  • Откровена лирична изповед към сърцето - добре си я описала, Плами! И съм съгласна, че сърцето отказва да ни слуша понякога, но затова пък имаме разум и воля, които трябва да надделеят за да няма фатални последствия! И колкото и да е добро и голямо едно сърце, притежателят му си плаща за всички погрешки, които то си е позволило. Най-добре е разума и сърцето да са в синхрон и ти го пожелавам и на теб!
  • Благодаря за хубавия коментар,Калоян!
    Човешкото сърце понякога отказва да ни слуша,
    влюбва се в когото и когато не трябва.
    Но нали цялата болка и изпитания ни правят
    силни хора? Доброто сърце си остава такова,
    колкото и да бъде мачкано и мамено, а
    този който го притежава е благословен.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...