Защо, Сърце?
Защо Сърце, защо отново ме предаде?
Защо се влюби с много нежен плам?
Защо сгреши? Защо тъй лесно се отдаде?
Защо допусна в теб една лъжа?
Нима не знаеш, че любовта понякога ранява?
Нима не знаеш, че от обич може да боли?
Защо отново се излъга и повярва?
Защо допусна някой жестоко да те нарани?
Къде сега да търся лек за теб не зная?
С какво ли трябва твоите парчета да слепя?
Разкъсано на две... пустеещо... и жалко...
Нима така завършва всъщност любовта?
Защо Сърце, защо си тъй добричко?
Защо не се превърнеш в каменна стена?
Защо ти е да се влюбваш тъй наивно,
а после пак да страдаш в тъмна самота?
Стани от камък! Стани безчувствено и нямо!
С железни порти заключвай своята врата!
Не вярвай вече! Не бъди глупаво... голямо!
Не допускай да те нарани отново любовта!!!
© Пламена Владимирова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за точния и хубав коментар, Ани,
както и за пожеланието ти!Хубаво е сърцето и
разума да са в синхрон,но не винаги се случва.
Благодаря и на теб,Ангел за мъдрите думи!
Хубава и ползотворна вечер Ви желая! -
Сърцето ако имаше ум и очи - нямаше тъй често да боли.
Поздрави! -
Откровена лирична изповед към сърцето - добре си я описала, Плами! И съм съгласна, че сърцето отказва да ни слуша понякога, но затова пък имаме разум и воля, които трябва да надделеят за да няма фатални последствия! И колкото и да е добро и голямо едно сърце, притежателят му си плаща за всички погрешки, които то си е позволило. Най-добре е разума и сърцето да са в синхрон и ти го пожелавам и на теб!
-
Благодаря за хубавия коментар,Калоян!
Човешкото сърце понякога отказва да ни слуша,
влюбва се в когото и когато не трябва.
Но нали цялата болка и изпитания ни правят
силни хора? Доброто сърце си остава такова,
колкото и да бъде мачкано и мамено, а
този който го притежава е благословен. -
Мисля, че това е едно от най-добрите неща които съм чел през живота си! Поздравления! Точно ти, наскоро ми каза, че не можем да заповядваме на сърцето си и беше права! Когато е голямо и добро не можеш да го промениш колкото и да ти се иска .... Остава такова за цял живот! Хареса ми!
-
Благодаря Ви, Стойна, Миночка,
Младен и Ачо!
Чудесни коментари сте ми написали,
които ми стоплиха сърцето!
Хубава и спокойна вечер от мен
и нека любовта сгрява душите ви
и прави щастливи дните ни! -
Хубав стих Пламъче !Изповед на душата към сърцето .Двете живеят заедно но по отделно решават съдбата на човек!И както е казал поета човек цял живот се учи и не научен си остава!Но ние трябва да дерзаем и продължаваме напред!Приятна вечер ти желая!!!
-
Освен любовната тема, стихотворението застъпва и важната тема за неподвластност на човешките сърца на разума. Разумът често ни диктува едно, ала сърцата ни вършат друго. Това е един нескончаем извор на страдания. Авторката, подобно геодезист, е съумяла от различни гледни точки да "заснеме" тази ситуация.
Поздравление, Пламена! Написаното от теб, ми остави чувство за цялостност на възприято по отношение на цитираната от мен тема. -
Ако се превърне в камък,как ще пулсира от любов!Дори да ни наранява,тя е тази дето прави животът смислен!Поздрав!
-
Плами, приятно ми е, че попадам пак на твоя творба и естествено - пак любовна.Такава ти е мисията на тази земя - винаги да си влюбена, жизнерадостна и силна.Възхищавам се на тази творба. Толкова любов, такова красноречие, такова вълнение, което докосва и въздейства на настроението на този, който го чете. Радвам ти се от сърце, мило момиче!
Не се упреквай, а се отдай на творчество, защото знам, че пак си вдъхновена!
Поздравявам те за творбата и ти пожелавам много успехи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
С железни порти заключвай своята врата!
Не вярвай вече! Не бъди глупаво... голямо!
Не допускай да те нарани отново любовта!!!"
Не знам дали ти е било лесно да го напишеш или трудно от емоционална гледна точка, но определено в реалността краят е много труден за постигане! Понякога ми се иска сърцето да можеше да става от камък без да му е трудно .... Колкото и пъти да прочета тази поезия, винаги ще ме събаря! Поздравления отново и отново!